На велика събота Иисус слиза в ада, за да разкъса оковите и да отвори отново за нас райските двери
Велика събота е последният ден от Страстната седмица, предхождащ Великден.
На Велика събота означаваме погребението на Господ Исус Христос, осъществено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината - пъкъла.
... След като на Разпети петък Иисус Христос бил разпнат като нарушител и бандит на Голгота, на Велика събота след несломимо очакване в Бога Христос отпуска глава и издъхва.
Тогава настава огромно земетресение, от което скалите се разцепват. То е толкоз мощно, че гробниците край Йерусалим се отварят и телата са изхвърлени на открито. Минувачите, които виждат мъртвите тела, влизат в „ светия град “ и оповестяват какво са видели току–що.
Когато Исус умира, дългата и тежка завеса, разделяща Най–святото от Святото поделение в Божия храм, се раздира на две, от горе до долу. Това изумително събитие е демонстрация на Божия яд против тези, които са умъртвили Сина му, и демонстрира, че пътят към Най–святото, самите висини, към този момент е отворен.
Ясно е за какво хората изпитват мощен боязън. Стотникът, който дава отговор за изтезанието, декларира: „ Наистина, този човек беше Божи наследник. “ Той може да е участвал на процеса пред Пилат, когато се е обсъждало дали Исус е Божи наследник. Сега стотникът е уверен, че Исус е правоверен и че в действителност е Син на Бога.
Смутени от необикновените събития, други се връщат по домовете си, „ като се удрят в гърдите “ в символ на тъга и позор. Сред тези, които следят от разстояние, са доста дами, ученички на Исус, които от време на време са пътували дружно с него. И те са разчувствани от всички тези забележителни събития.
Иисус към този момент е мъртъв, само че двамата разбойници до него са още живи. Според Закона мъртвото тяло „ не трябва да остава на стълба през нощта до сутринта “, а би трябвало да бъде заровено „ в същия ден “.
Освен това петък е наименуван Ден на приготовлението, тъй като хората подготвят храна и правят друга работа, която не може да бъде отсрочена за след събота.
Юдеите желаят Пилат да форсира гибелта на Иисус и на двамата разбойници до него, като заповяда да пречупят краката им. По този метод те няма да могат да избутват тялото си нагоре, с цел да дишат. Войниците идват и пречупват краката на двамата мъже, само че виждат, че Исус е мъртъв, затова не пречупват неговите. Така се извършват думите от Псалм 34:20: „ Той пази всичките му кости, нито една от тях не е счупена. “
За да е изцяло сигурен, че Исус е мъртъв, един боец го пробожда с копие в ребрата. „ Веднага потичат кръв и вода. “ Това е в осъществяване на различен стих: „ Те ще гледат към оня, който прободоха. “
Йосиф от Ариматея, който е „ богат човек “ и почитан член на Синедриона, също участва на изтезанието. Той е разказан и като „ добър и правоверен човек “, който „ чака царството на Бога “. Понеже е „ възпитаник на Исус “, въпреки и „ скришен заради страха си от юдеите “, Йосиф не поддържа решението на съда. Все отново се осмелява да изиска Исусовото тяло от Пилат, който вика виновния стотник.
След като боецът удостоверява гибелта на Исус, молбата на Йосиф е изпълнена.
Той купува чисто тънко ленено платно и смъква тялото на Исус от стълба. После го увива в платното, с цел да го подготви за заравяне.
Никодим, който първия път е отишъл при Исус „ през нощта “, оказва помощ при подготовката. Той носи към 100 литри (33 кг) скъпа примес от смирна и алое. След това, съгласно юдейския бит, тялото е обгърнато с погребални превръзки, напоени с благоухания.
Йосиф има неизползвана гробница, изсечена в скалата, където поставя тялото на Исус. После огромен камък е дотъркалян на входа на гробницата. Всичко се прави бързо, преди да стартира съботата. Мария Магдалина и Мария, майката на Яков Малкия, евентуално също са помагали в подготовката на тялото. Сега те бързат към къщи, „ с цел да подготвят благоухания и ароматни масла “, с които в допълнение да се погрижат за тялото след съботата.
На идващия ден, събота, основните свещеници и фарисеите отиват при Пилат и му споделят: „ Спомнихме си, че като беше жив, този лъжец сподели: ‘След три дни ще бъда възкресен.’ Затова заповядай гробът да бъде добре защитаван до третия ден, с цел да не дойдат учениците му да го откраднат и да кажат на народа: ‘Той беше възкресен от мъртвите!’, с цел да не бъде неговата последна машинация по–лоша от предходните. “ Пилат дава отговор: „ Ето ви стража. Отидете и го пазете, както сметнете за добре. “
Много рано в неделя сутринта Мария Магдалина, Мария, майката на Яков, и други дами носят благоухания при гробницата, с цел да намажат тялото на Исус. Те си споделят една на друга: „ Кой ли ще ни отмести камъка от входа на гробницата? “ Но е станало земетресение и ангел на Бога е отместил камъка. Стражите ги няма и гробницата наподобява празна!
Положен към този момент в гроба, Духът на Иисуса е в пъкъла, с цел да раздра оковите му и да отвори още веднъж за нас райските двери.
Църквата популяризира Велика събота като „ най-благословения седми ден “. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, само че в това време избавя света и отваря гробовете.
Христос слиза в пъкъла като победител, а не като надвит от дявола – свободен, а не завързан (от смъртта). Свободен сред мъртвите , държейки кръста като победен трофей срещу демоните на мрака, а не като оръдие за ликвидиране и средство за мъчителна и позорна гибел.
Слиза в пъкъла не като плебей, а като Господ и Владетел. Затова и държи ключовете му . Със слизането Си в пъкъла, с наличието на светлината в пространството на мрака – мракът отстъпва. „ И светлината в мрака свети, и мракът не я обзе ”.
След своята кръстна гибел Христос слиза в пъкъла, освобождава библейските пророци и праведниците и ги води в небесата.
Така стартира новата епоха в историята на човечеството - правото на индивида на свободен избор - да бъде добър или неприятен и след гибелта си да реализира парадайса или пъкъла.
Според традициите нормално на този ден се меси и пече обредният великденски самун и е последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.
На Велика събота в среднощ в църквите се отслужва тържествено свещенодействие.
Водещият службата духовник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа " Христос возкресе " и богомолците трикратно му отговарят " Во истину возкресе ".
